НОВИ СЪМНЕНИЯ ВЪРХУ ТЮРКИСТКАТА ХИПОТЕЗА ЗА ПРАБЪЛГАРИТЕ.
Иван Танев Иванов
Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книги и музика.
От дълго време насам българските тюркисти вярват на една остаряла, натрапена от вън и вредна за българщината хипотеза, че древните прабългари били хуно-тюрки, отделили се от разпадналия се племенен съюз на хуните след смърта на Атила. Против тази хипотеза има огромно количество хронологични и документални факти. По-долу ще представим само няколко чисто филологически доводи в нейна вреда.
За тюркските езици, говорени от ранното Средновековие до днес са установени няколко специфични за тях фонетични правила. Тук влизат:
1) правилото за задължителна фонетична хармония между всички гласни в думата;
2) правилото за нетърпимост към две съседни съгласни в началото на всяка една сричка и
3) правилото за нетърпимост към звучни съгласни (б, д, дж, г) в края на думата.
Тези правила са абсолютно задължителни за всички коренни думи на тези езици. Даже повечето от заимстваните чужди думи, попаднали в тюркска среда задължително се видоизменят така, че да се подчинят на тюркските езикови закони.
От езика на прабългарите са съхранени голям брой думи [Владимир Хънтов. Познаваме ли езиковото наследство на предците си? (Прабългарските елементи в съвременния руски литературен език. Сп. Език и култура. Бр. 1-2. 2005, с. 296 – 310, София]. Нека подложим на проверка част от тях относно това, дали се подчиняват на фонетичните закони на тюркските езици. Резултатите от тази проверка са представени в следващата таблица:
|
Оригинална прабългарска дума |
Правилна тюркска форма, ако бяха в сила законите на тюркските езици
|
|
|
Думи, които не се подчиняват на тюркския закон за фонетичната хармония между всички гласни в думата.
|
тикър - огледало |
тикир, тъкър |
|
естрогин |
естиригин, ъстъръгун |
|
|
дилом |
дилим, дьольом |
|
|
хумши |
хумшу, химши |
|
|
алхаси |
алхасъ, елхиси |
|
|
сигор (шегор) |
съгър, согор, шъгър, шегер |
|
|
богоин |
богоун, богон, бугун |
|
| печат | печет, пачат | |
| кумир | кумур, кимир, кемир | |
| капич | кипич, капъч | |
|
Думи, които не се подчиняват на тюркското правило за нетърпимост към две съседни съгласни в началото на сричка. |
Крум |
Курум, Укрум |
|
твирем |
тивирем, итвирем |
|
|
дванш |
дъванъш, ъдуваншъ |
|
|
естрогин |
еситрьогин, еситригин |
|
|
Мундрага |
Мундурага |
|
|
Плискава (Плискав, Плска, Плиска) |
Иплискав, Иплиска, Пилиска |
|
|
Звинич (син на Омуртаг) |
Извинич, Зивинич |
|
| Пресиан | Иприсиан, Пирисиан | |
| Борис | Бирис, Боръс | |
| Тлъпиг (кожен мях) | Итлипик, тилипик | |
| врач (лечител, лекар) | върач, иврач | |
|
Думи, които не се подчиняват на тюркското правило за нетърпимост към звучни съгласни (б, д, дж, г) в края на думата. |
Омуртаг |
Омуртак |
|
Телериг |
Телерик |
|
|
Елемаг |
Елемак |
|
|
Тлъпиг (кожен мях) |
Итлипик, Тилпик |
|
|
боилад (мн. число на боила) |
боилат |
|
|
тойаг (тояга) |
тойак |
|
|
чертог |
чертек, чорток |
|
|
белчуг |
белчек, булчук |
|
|
чипаг |
чипик, чапак |
|
|
пашеног |
пишиник, печенек, пашанак, паджанак |
|
| корчаг | корчак | |
Посочените по-горе "непослушни" думи са толкова много и съставляват толкова значима част от известните прабългарски думи, че трудно може да се намери сериозен тюрколог, който да даде задоволително обяснение на всички тези "изключения". Като се има пред вид в добавка и фактът, че поне половината от личните имена, титли и календарни термини при прабългарите са с отлична иранска етимология, става много трудно да се защищава и поддържа тюркизма на прабългарския език.
Най-важният “довод” за създаването на тази хипотеза беше фактът, че днешните татари и чуваши край Волга, а също и т.н. балкарци от кавказката руска република Балкария, които уж (?) са наследили етнонима и част от земята на кавказките българи говорят на тюркски език [Рашо Рашев. Прабългарите през V - VІІ век. Изд. Орбел. 2005]. Привържениците на тюркската хипотеза постулират (без доказателства!), че потомците на Аспарух и Кубер са се претопили сред славяните, загубвайки езика си, докато потомците на бат Баян и Котраг, макар и да се омешили с по-късни народи, но за запазили езика си слабо променен.
Въпросът за участието на волжските българи в етногенезата, антропологичния вид и историческия развой на националното самосъзнание при съвременните тюркски народи край средна Волга е много сложен и не е наш проблем за решаване. Това което може да се реши обективно и със сигурност е, от какъв вид е днешният говорим език на тези народи и съответно, на базата на историческите данни, от кога този език се говори по тези места. За целта нека разгледаме новата, съвременна и общоприета класификация на езиците от т.н. алтайско езиково семество, към което принадлежи и групата на тюркските езици [1].
Съгласно новата класификация, АЛТАЙСКОТО ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО включва следните групи и подгрупи:
Тюркска
група
Корейска
група
Японска
група
От своя
страна, интересуващата ни
Огузска подгрупа: Турци, турци-месхетинци, гагаузи, азърбайджанци, тюркски племена в Иран, шасевени, кашкайци, каджари, туркмени, салари (класификацията на саларите към тази подгрупа се оспорва)
Карлукска
подгрупа:
узбеки, уйгури, ейну (В някои енциклопедии ейну
погрешно са описани като ирански говорещи. Макар че в техния език действително
има много иранизми, езикът им все пак е главно тюркски)
Южносибирска
подгрупа:
алтайци, телеути, чулимци, шорци, хакаси,
юйгу, тувинци, тофалари.
Якутская
подгруппа:
якути, долгани.
Кипчакска
подгрупа:
Татари, татари-кряшени (около 100 хиляди татари-християни), нагайбаци, сибирски татари,
кримски татари, башкири, карачаевци,
балкарци, караими, кримчаци, кумики, ногайци,
казахи, каракалпаки, киргизи (някои оспорват поставянето на киргизите в
кипчакската подгрупа).
Булгарска
подгрупа:
чуваши.
Монголска
група
:
Основна
монголска подгрупа:
Халка (халка-монголи), чахари, узумчини,
хотогойци, хамнигани, буряти, ойрати,
дърбъти, хошути, хойти, ольоти, захчини,
торгути, калмики, дархати.
Маргинална
монголска подгрупа:
Моголи, даури, монгори, баоан, дунсян.
Тунгусо-манчжурска
група
:
Сибирска
подгрупа:
евенки, орочани, негидалци, евени.
Амурска
подгрупа:
нанайци, хъчжъ, улчи, ороки, орочи, удъгейци.
Манчжурска
подгрупа:
манчжури, сибо.
Корейска
група:
Корейци
(някои специалисти не смятат корейския за алтайски език).
Японска
група:
Японци
(някои специалисти не смятат японския за алтайски език).
Новата
класификация подразделя групата на всички
тюркски народи в няколко подгрупи.
Забележително е това, че част от т.н. “основни
наследници” на волжските българи –
татарите и башкирите са поставени в
подгрупата на кипчаците – казахи, кряшени
татари,
нагайбаци, сибирски татари, кримски татари,
карачаевци, балкарци, караими, кримчаци,
кумики, ногайци, каракалпаки, киргизи. С
други думи, т.н. “наследници”
на волжските българи – съвременните татари
и башкири говорят на чист кипчакски език.
Един от основните и безспорни исторически
факти е, че кипчаците като особена група
тюркски племена мигрират на запад
от Централно-Азиатската си родина и за пръв
път се появяват на границата на Източна
Европа много късно, около 6 века след общоприетата, от никого неоспорвана поява на прабългарите край
Черно море и Кавказ (Латинския хронограф от 354 г.)! Даже нещо повече. Макар че т.н. кумани (половци, кипчаки - самоназвание) се
появяват епизодично на север от Черно море от 1054 г. насетне, основната маса кипчаки
нахлува в Европа заедно с ордите на Чингиз
хан в периода 1220 – 1240 година. Следователно,
съвременните татари и башкири не могат да
бъдат преки наследници на кавказките и
причерноморските прабългари и на техния
котрагов клон, тъй като от историческа,
езикова и етническа гледна точка между
появата на едните и другите има
пространствено-временен интервал от над 6
века и около 5 хиляди километра разтояние!! Т.е.,
когато прабългарите са били около Кавказ,
кипчаците са били на 5 хиляди км по на изток
(дн. Вътрешна Монголия) и са решили да мигрират вкупом в посока към
Европа чак след 6 века. Какво общо може да
има тогава между едните и другите?
Както
следва от тази нова класификация, татарите
и башкирите са в мнозинството си кипчаки, населили
земята на Волжска България заедно с монголо-кипчакската
орда на Чингиз хан!
Казаното по-горе важи с още по-голяма сила за балкарците. Предците на днешните балкарци (всъщност малкарци) са населили земята Балкария (Малкария, от хидронима Малкар) по времето на нашествието на ордите на Чингиз-хан, които са се състоели главно от кипчаки и монголци! Самите малкарски историци твърдят, че техните татаро-монголски предци не са заварили българи, а сродните им алани, които са се оттеглили южно във високите планини на съвременна Осетия.
Всъщност,
ако проследим историята на всеки един он т.н.
кипчакски народи, живеещи днес в пределите
на Източна Европа – балкарци, кряшени,
нагайбаци, кримски татари, карачаевци,
караими, кримчаци, кумики и ногайци ще се
убедим, че всички те са се появили в Европа
точно в епохата на Чингиз хан. И в това няма
нищо чудно, просто тяхната езиковата
класификация отразява общия им етнически
произход и историческа съдба. Безпорно, по
език и историческа съдба към тази кипчакска
група принадлежат и волжските татари и
башкири. От тази група обаче трябва да се
изключат прабългарите, които са несравнимо
по-ранни жители в земите на Източна Европа.
В пълно съгласие с горното заключение, че между прабългарите и кипчаците, доведени от Чингиз хан няма нищо общо, горната класификация представя чувашкия език като единствен “булгарски” език, т.е. единствен език “потомък” на езика на волжските българи. Както се вижда, самите съвременни тюрколози считат, че татарския и башкирския езици не са езици от “булгарската” подгрупа, т.е., те не са наследници на езика на волжските българи. Следователно, ние можем да въздъхнем с облекчение – край вече на сърбо-македонисткото твърдение, подкрепено и от нашите тюркисти, че “вие, бугарите сте татаро-монголи”! Защото самите специалисти тюрколози считат, че ако прабългарите са били тюрки, то те трябва да са родствени не с днешните татари, а с днешните чуваши. Радвайте се бугари, най-лошото в което сърбо-македонистите могат да ни обвиняват от сега нататък е, че сте само “чуваши”!
Освен това, историята и произхода на чувашите са относително добре известни и се знае, че между чувашите и древните българи няма етническо родство. Чувашите са потомци на племето САВИРИ (САБИРИ), които се появяват в Северна Берсилия малко след хуните (370 г.). Савирите са западно-сибирско племе, чийто етногенезис е настъпил на границата между уралските и алтайските племена. Поради това, те още първоначално носят белези както на едните, така и на другите. Тази двойственост е запазена и в езика на днешните чуваши, който в своя основен речников фонд съдържа множество угрофински и ирански думи.
1. Данните са взети от классификации народов и религий и статията Дивергенция языков и проблема корреляции между языком и расой. Автор П. И.Пучков. Лингвистическа классификация на народите. Основни языковые семьи и изолированные языки.
Пучков Павел Иванович. Академик на Руската академия на естествените науки, доктор на историческите науки, професор. Ръководител на Центъра по изучаване на религиите и етно-конфесионалното картографиране към Института по етнология и антропология на Руската академия науките, професор в Руския университет за дружба между народите и Московския държавен лингвистически университет. Заместник-главен редактор и автор на много статии в енциклопедическия справочник "Народи и религии", научното издателство на "Большая Российская энциклопедия", главен научен консултант и експерт на проекта "Народи и религии".